Лазо лежеше и мислеше. Подигравките на другарите му се забиваха като остри игли в сърцето и спираха дъха му от мъки. Старците тръгнали, а дъщерята забравила какво са й казали. […] Ето. Тъмни, шумнати храсти затулят кладенчето. В тяхната зеленина се белее Пенкиното хубаво лице, а по него минава с https://damien3k7hw.blogozz.com/29368058/Относно-историите-от-Чунцин